несъпротивляващ
[nɛsɐprotivˈʎavɐʃt]
несъпротивляващ значение:
Какво е несъпротивляващ? Който не оказва съпротива; който се подчинява на външно въздействие без противодействие.
1. (пряко) Който не оказва съпротива; който се подчинява на външно въздействие без противодействие.
- Ударение
- несъпротивля̀ващ
- Част на речта
- прилагателно име, причастие
- Сричкоделение
- не-съ-про-тив-ля-ващ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- несъпротивляващи
Примери за използване на несъпротивляващ
(пряко)
- Полицията задържа несъпротивляващия се нарушител.
- Тя зае поза на несъпротивляваща жертва.
Антоними на несъпротивляващ
Как се пише несъпротивляващ
Грешни изписвания: несъпотивляващ, несапротивляващ, несъпрутивляващ, несъпротйвляващ, несъпротивлявъщ
Думата е отрицателна форма на сегашно деятелно причастие и се пише слято с частицата 'не', когато функционира като прилагателно (определение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:против
Образувано от отрицателната частица 'не' и сегашното деятелно причастие на глагола 'съпротивлявам се'. Коренът е общославянски 'против' (срещу).
Употреба
Чести словосъчетания:
- несъпротивляваща страна
- несъпротивляващ се обект
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
