Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неутаен

[nɛʊtɐˈɛn]

неутаен значение:

Какво е неутаен? За течност или разтвор – в който твърдите частици все още не са паднали на дъното; мътен.

1. (химия/физика) За течност или разтвор – в който твърдите частици все още не са паднали на дъното; мътен.
2. (преносно) За чувства или спомени – който още не е преминал, не е заглъхнал или не се е успокоил.
Ударение
неутаѐн
Част на речта
прилагателно име, причастие
Сричкоделение
не-у-та-ен
Род
мъжки
Мн. число
неутаени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неутаен

(химия/физика)
  • Неутаеният сок имаше мътен цвят и наситен вкус.
  • Пробата беше върната, защото разтворът беше още неутаен.
(преносно)
  • В душата му тежеше неутаена горчивина.

Синоними на неутаен

Антоними на неутаен

Как се пише неутаен

Грешни изписвания: неутаян, неотаен, неутъен
Думата се пише с 'е' в последната сричка (минало страдателно причастие от глагол на -я/-а).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тая
От глагола 'утая' (утаявам), който произлиза от корена 'тая' (крия, пазя в тайна, задържам). Формата е минало страдателно причастие с отрицание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неутаена течност
  • неутаена утайка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.