нус
[nus]
нус значение:
Какво е нус? Философско понятие (главно в древногръцката философия - Анаксагор, Платон, Аристотел, Плотин), обозначаващо висшия разум, интелекта или духа като първопричина и организиращ принцип на вселената.
1. (философия) Философско понятие (главно в древногръцката философия - Анаксагор, Платон, Аристотел, Плотин), обозначаващо висшия разум, интелекта или духа като първопричина и организиращ принцип на вселената.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на нус
(философия)
- Според Анаксагор, Нусът е движещата сила, която подрежда хаоса в космос.
- В неоплатонизма Нус е втората ипостас след Единото.
Как се пише нус
Грешни изписвания: нос
Пише се с у. Да не се бърка с анатомичния орган 'нос'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:νοῦς (nous)
Директна заемка от старогръцки, означаваща 'ум', 'разум', 'интелект' или 'дух'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- божествен нус
- космически нус
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
