обезателен
[obɛˈzatɛlɛn]
обезателен значение:
Какво е обезателен? Който е наложителен, задължителен за изпълнение. (Бележка: В съвременния език се препоръчва употребата на синонима 'задължителен').
1. (книжовно (остаряло)) Който е наложителен, задължителен за изпълнение. (Бележка: В съвременния език се препоръчва употребата на синонима 'задължителен').
- Ударение
- обеза́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-бе-за-те-лен
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обезателни
Примери за използване на обезателен
(книжовно (остаряло))
- Присъствието на всички членове е обезателно.
- Това условие е обезателно за подписването на договора.
Синоними на обезателен
Антоними на обезателен
Как се пише обезателен
Правилното изписване е обязателен.
Грешни изписвания: обезателен, убезателен, обезътелен
Книжовната форма е обязателен (от руски обязательный). Формата 'обезателен' се смята за неправоговорна или остаряла диалектна вариация. В съвременния български език е препоръчително да се използва думата задължителен.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:обязательный
Русизъм. Правилната форма, заимствана от руското 'обязательный', в българския език е 'обязателен' (със значение на задължителен, непременен). Формата 'обезателен' е резултат на фонетично изкривяване или смесване с други корени.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
