Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обеззвучен

[obɛzzvuˈt͡ʃɛn]

обеззвучен значение:

Какво е обеззвучен? За съгласен звук: който е загубил своята звучност (вибрацията на гласните струни) под влияние на фонетични закони или позиция в думата.

1. (лингвистика) За съгласен звук: който е загубил своята звучност (вибрацията на гласните струни) под влияние на фонетични закони или позиция в думата.
2. (техника) За помещение, запис или пространство: който е лишен от звук, шум или е звукоизолиран.
Ударение
обеззвучѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-без-зву-чен
Род
мъжки
Мн. число
обеззвучени
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обеззвучен

(лингвистика)
  • В края на думата звучният съгласен 'г' става обеззвучен и се чува като 'к'.
  • Обеззвучената позиция на съгласната променя изговора.
(техника)
  • Видеоклипът беше качен в платформата напълно обеззвучен.
  • Работеха в специално обеззвучена камера за акустични тестове.

Антоними на обеззвучен

Как се пише обеззвучен

Грешни изписвания: обезвучен, обезучен, убеззвучен, обеззвочен

Думата се пише с двойно з. Едното е част от представката без- (във формата обез-), а другото е началото на корена звук.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обеззвуча
Минало страдателно причастие от глагола 'обеззвуча', образуван от представките 'о-', 'без-' и корена 'звук'. Процес на отнемане на звуковите характеристики.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обеззвучен съгласен
  • обеззвучен участък
  • обеззвучена стая

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.