обезсърчение
[obɛssɐrt͡ʃɛniɛ]
обезсърчение значение:
Какво е обезсърчение? Състояние на загуба на вяра, надежда, кураж или желание за действие; силна подтиснатост и разочарование.
1. (психология) Състояние на загуба на вяра, надежда, кураж или желание за действие; силна подтиснатост и разочарование.
- Ударение
- обезсърче'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-сър-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- обезсърчения
- Вид
- несвършен
Примери за използване на обезсърчение
(психология)
- След поредния неуспех го обзе пълно обезсърчение.
- Личеше си обезсърчението в очите на войниците след отстъплението.
Синоними на обезсърчение
Антоними на обезсърчение
Как се пише обезсърчение
Грешни изписвания: обесърчение, обезърчение, убезсърчение, обезсарчение, обезсърченйе
Думата се образува с представката обез-. Тъй като коренът започва със с (сърце), се получава струпване на съгласните з и с. Те не се изпускат и се пишат и двете: -зс-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обез- + сърце
Префиксално-суфиксално образувание. Представката 'обез-' (лишаване от нещо) + корена 'сърц-' (сърце, в смисъл на кураж) + наставката '-ение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпадам в обезсърчение
- дълбоко обезсърчение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
