огорченост
[oɡorˈt͡ʃɛnost]
огорченост значение:
Какво е огорченост? Състояние на душевна болка, тъга и разочарование, породено от обида, неуспех или несправедливост.
1. (психология) Състояние на душевна болка, тъга и разочарование, породено от обида, неуспех или несправедливост.
- Ударение
- огорчѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-гор-че-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на огорченост
(психология)
- В гласа му се долавяше дълбока огорченост от предателството на приятелите.
Синоними на огорченост
Антоними на огорченост
Как се пише огорченост
Грешни изписвания: угорченост, огорченност, огурченост, огорченуст
Пише се с едно н. Суфиксът е -ост, а не '-ност' (добавя се към 'огорчен'). Започва с о (представка о-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:огорчен
Отглаголно съществително име, произлизащо от миналото страдателно причастие 'огорчен' (от глагола 'огорча') + суфикс за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока огорченост
- чувство на огорченост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
