Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ординарен

[ordiˈnarɛn]

ординарен значение:

Какво е ординарен? Обикновен, обичаен, с нищо незабележим; понякога с нюанс на посредствен.

1. (книжовно/остаряло) Обикновен, обичаен, с нищо незабележим; понякога с нюанс на посредствен.
2. (академично (остаряло)) Редовен (за професор) – който заема щатна длъжност, за разлика от извънреден.
Ударение
ордина̀рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ор-ди-на-рен
Род
мъжки
Мн. число
ординарни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ординарен

(книжовно/остаряло)
  • Това беше един напълно ординарен случай в лекарската му практика.
  • Водеше съвсем ординарен начин на живот.
(академично (остаряло))
  • Той бе избран за ординарен професор по римско право.

Как се пише ординарен

Грешни изписвания: орденарен, урдинарен, ордйнарен, ординърен
Пише се с 'и' във втората сричка, съгласно латинския корен 'ordin-'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:ordinarius
От латинското 'ordinarius' (обичаен, редовен, подреден), идващо от 'ordo' (ред, поредица).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ординарен професор
  • ординарна личност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.