Dumite-BG – онлайн речник за българския език

плясък

[ˈplʲasɐk]

плясък значение:

Какво е плясък? Шум, предизвикан от удар с длани, крила или от раздвижване на вода (вълни).

1. (пряко) Шум, предизвикан от удар с длани, крила или от раздвижване на вода (вълни).
2. (преносно) Обикновено в мн.ч. Ръкопляскания, аплодисменти като израз на одобрение.
Ударение
пля̀сък
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пля-сък
Род
мъжки
Мн. число
плясъци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плясък

(пряко)
  • Чу се плясък на криле и ятото отлетя.
  • Вълните се разбиваха в скалите с мощен плясък.
(преносно)
  • Актьорите бяха изпратени с бурни плясъци.
  • Залата избухна в плясъци и възгласи.

Антоними на плясък

Как се пише плясък

Грешни изписвания: плясак, плесък
Думата съдържа променливо я и непостоянно ъ. В мн.ч. 'ъ' изпада (плясъци), но 'я' се запазва, тъй като следващата сричка съдържа мека гласна или 'ъ' е изпаднало пред мека съгласна (ц).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плескати
Звукоподражателен произход. Свързана с глагола 'пляскам', който имитира звука от удар с длани или удар на вода.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бурни плясъци
  • плясък на вълни
  • плясък на крила

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.