повествовател
[povɛstvoˈvatɛl]
повествовател значение:
Какво е повествовател? Лицето, което води разказа в литературно произведение; разказвачът, чийто глас предава събитията на читателя.
1. (литература) Лицето, което води разказа в литературно произведение; разказвачът, чийто глас предава събитията на читателя.
2. (общо) Човек, който умее да разказва увлекателно случки и истории.
- Ударение
- повествова̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-вест-во-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- повествователи
Примери за използване на повествовател
(литература)
- В този роман повествователят е всевиждащ и обективен.
- Авторът се крие зад ироничния глас на своя повествовател.
(общо)
- Дядо му беше сладкодумен повествовател на стари легенди.
Синоними на повествовател
Как се пише повествовател
Грешни изписвания: повевствовател, повестувател, пувествовател, повествувател, повествовътел
Думата съдържа корена -вест- и две наставки -во- и -ва- преди окончанието за деятел. Пише се с о в наставките.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повѣствовати
Образувана от глагола „повествувам“ (разказвам, описвам събития) и наставката за деятел „-тел“. Коренът е свързан с „вест“ (новина, знание).
Употреба
Чести словосъчетания:
- всевиждащ повествовател
- обективен повествовател
- субективен повествовател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
