повиквателен
[povikˈvatɛlɛn]
повиквателен значение:
Какво е повиквателен? Който служи за повикване, призоваване (обикновено официално).
1. (администрация) Който служи за повикване, призоваване (обикновено официално).
2. (граматика) Който се отнася до звателната форма (обръщението).
- Ударение
- повиква́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-вик-ва-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- повиквателни
Примери за използване на повиквателен
(администрация)
- Получих повиквателна заповед от военното окръжие.
(граматика)
- В българския език повиквателният падеж (звателна форма) се пази при съществителните имена.
Как се пише повиквателен
Грешни изписвания: повиквателан, пувиквателен, повйквателен, повиквътелен
Наставката е -телен, характерна за прилагателни имена, произлизащи от глаголи.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:повиквам
Произлиза от българския глагол 'повиквам' + наставка '-телен', която образува прилагателни със значение на предназначение или способност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- повиквателна заповед
- повиквателно наклонение (рядко)
- повиквателен тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
