позив
[ˈpɔzif]
позив значение:
Какво е позив? Писмено или устно обръщение към голяма група хора или към народа с призив за някакво действие, обикновено с политически или обществен характер.
1. (обществено-политическа) Писмено или устно обръщение към голяма група хора или към народа с призив за някакво действие, обикновено с политически или обществен характер.
2. (юридическа) Официално писмено съобщение, с което някой се призовава да се яви в съд, учреждение или военна част.
3. (медицина/физиология) Вътрешен физиологичен подтик, дразнене, което предизвиква рефлекторна реакция на организма (напр. за повръщане, кихане и др.).
- Ударение
- по̀зив
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-зив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- позиви
Примери за използване на позив
(обществено-политическа)
- Революционният комитет разпространи позив за въстание.
- Той написа позив към гражданите да гласуват.
(юридическа)
- Получих позив за явяване в съда като свидетел.
- Връчиха му повиквателна заповед и позив от военното окръжие.
(медицина/физиология)
- Усети внезапен позив за повръщане.
- Честите позиви за уриниране могат да са симптом на инфекция.
Синоними на позив
Как се пише позив
Грешни изписвания: позъв, позиф, пузив, позйв
Думата се пише с 'и' във втората сричка. Проверката за звучната съгласна 'в' в края се прави чрез формата за множествено число: позиви.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:по- + зъвати
Произлиза от старобългарския корен за 'зова', 'викам' с префикс 'по-'. Сродна с глагола 'призовавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- позив за повръщане
- революционен позив
- съдебен позив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
