полустон
[poˈluston]
полустон значение:
Какво е полустон? Тих, сподавен, едва чут стон; непълно изразен звук на болка или тъга.
1. (пряко) Тих, сподавен, едва чут стон; непълно изразен звук на болка или тъга.
- Ударение
- полу̀стон
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-лу-стон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полустонове
Примери за използване на полустон
(пряко)
- От гърдите му се изтръгна тежък полустон.
- В тишината се чу само сподавен полустон.
Как се пише полустон
Грешни изписвания: полу-стон, пулустон, полостон, полустун
Сложните съществителни имена с първа съставка полу- се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:полу + стон
Съчетание от 'полу-' (половина, непълен) и 'стон' (звук на страдание). Думата е характерна за художествения стил.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сподавен полустон
- тихи полустонове
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
