пословица
[poˈslɔvitsɐ]
пословица значение:
Какво е пословица? Кратко народно умотворение с поучителен характер, което изразява завършена мисъл, житейска мъдрост или обобщение.
1. (литература/фолклор) Кратко народно умотворение с поучителен характер, което изразява завършена мисъл, житейска мъдрост или обобщение.
- Ударение
- посло̀вица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-сло-ви-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- пословици
Примери за използване на пословица
(литература/фолклор)
- Както гласи старата пословица: 'Бързата работа - срам за майстора'.
- Българският език е богат на пословици и поговорки.
Как се пише пословица
Грешни изписвания: по-словица, пусловица, послувица, пословйца
Пише се слято. Представката е по-, а не пу-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пословица
Произлиза от корена *слово*. Свързана е с идеята за общоприета дума или изказване, предавани 'по слово' (устно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- народна пословица
- стара пословица
- пословици и поговорки
Фразеологизми:
- стана пословица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
