пошепване
[poˈʃɛpvɐnɛ]
пошепване значение:
Какво е пошепване? Тихо, едва чуто произнасяне на думи; кратък шепот.
1. (пряко) Тихо, едва чуто произнасяне на думи; кратък шепот.
- Ударение
- пошѐпване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-шеп-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пошепвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на пошепване
(пряко)
- С едно пошепване на ухото тя му съобщи тайната.
- В залата се чу леко пошепване, след което настъпи тишина.
Синоними на пошепване
Как се пише пошепване
Грешни изписвания: по шепване, пошепнуване, пушепване, пошепвъне
Пише се слято. Наставката е -ване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:шепна
От глагола 'пошепвам' (несвършен вид), производен на 'шепна'. Коренът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тихо пошепване
- нежно пошепване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
