Dumite-BG – онлайн речник за българския език

преиначаване

[prɛinɐˈt͡ʃavɐnɛ]

преиначаване значение:

Какво е преиначаване? Действието по променяне на вида, формата или съдържанието на нещо, обикновено с цел да се представи по различен, често неверен начин.

1. (общо) Действието по променяне на вида, формата или съдържанието на нещо, обикновено с цел да се представи по различен, често неверен начин.
Ударение
преинача̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-и-на-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
преиначавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на преиначаване

(общо)
  • Преиначаването на фактите в статията беше очевидно.
  • Не допускам преиначаване на думите ми.

Антоними на преиначаване

Как се пише преиначаване

Грешни изписвания: прейначаване, прииначаване, преинъчаване, преиначъване, преиначавъне
Думата се пише с и (преиначаване), тъй като произлиза от наречието иначе (или инак). Префиксът е пре-, означаващ преминаване в друго състояние или промяна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:преинача
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'преинача' (префикс пре- + иначе/инак). Коренът е с праславянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • преиначаване на истината
  • преиначаване на факти
  • преиначаване на думи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.