Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разорител

[razuˈritɛl]

разорител значение:

Какво е разорител? Човек или фактор, който причинява разорение, финансов крах или опустошение на някого или нещо.

1. (пряко) Човек или фактор, който причинява разорение, финансов крах или опустошение на някого или нещо.
Ударение
разори'тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-зо-ри-тел
Род
мъжки
Мн. число
разорители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разорител

(пряко)
  • Войната се оказа най-големият разорител на държавната хазна.
  • Той беше известен като разорител на бащиното си наследство.

Синоними на разорител

Антоними на разорител

Как се пише разорител

Грешни изписвания: разурител, ръзорител, разорйтел
Коренът е 'ор' (като в 'ора', 'разорявам'), затова се пише с о, въпреки че при изговор може да се чува редуцирано.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разоря
От глагола 'разоря' + суфикс за деятел '-тел'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.