разпътник
[rɐsˈpɤtnik]
разпътник значение:
Какво е разпътник? Човек, който води неморален, разгулен живот; отдаден на плътски удоволствия и порок.
1. (пряко) Човек, който води неморален, разгулен живот; отдаден на плътски удоволствия и порок.
- Ударение
- разпъ̀тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-път-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разпътници
Примери за използване на разпътник
(пряко)
- В младостта си той беше известен разпътник, пилеещ парите на баща си по кръчми и жени.
Синоними на разпътник
Как се пише разпътник
Грешни изписвания: распътник, разпътнек, ръзпътник, разпатник, разпътнйк
Представката е раз-, защото след нея следва беззвучен съгласен п, но в българския език представката раз- се запазва писмено, независимо от обеззвучаването при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:път
Образувана от префикс 'раз-', корен 'път' и наставка '-ник'. Буквално означава човек, който е 'извън пътя' (правия път), т.е. отклонил се е от моралните норми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стар разпътник
- безнадежден разпътник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
