реабилитация
[rɛ.ɐ.bi.li.ˈta.t͡si.jɐ]
реабилитация значение:
Какво е реабилитация? Комплекс от мерки за възстановяване на здравето и трудоспособността на лица с физически или психически увреждания.
1. (медицина) Комплекс от мерки за възстановяване на здравето и трудоспособността на лица с физически или психически увреждания.
2. (право) Възстановяване на предишно правно състояние, отмяна на правни ограничения или съдимост; заличаване на последиците от осъждане.
3. (политика/общество) Възвръщане на доброто име и репутация на несправедливо обвинен или репресиран човек.
- Ударение
- реабилита'ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-а-би-ли-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- реабилитации
Примери за използване на реабилитация
(медицина)
- След тежката операция на коляното му беше назначена двумесечна рехабилитация.
(право)
- Адвокатът подаде молба за съдебна реабилитация на клиента си.
(политика/общество)
- Политическата реабилитация на жертвите на режима закъсня с десетилетия.
Синоними на реабилитация
Антоними на реабилитация
Как се пише реабилитация
Грешни изписвания: риабилитация, рехабилитация, реъбилитация, реабйлитация, реабилйтация, реабилитъция, реабилитацйя
Думата 'реабилитация' се използва предимно в правен/политически контекст, докато 'рехабилитация' (с вмъкнато 'х' под влияние на западни езици rehabilitation) се наложи в медицинския. В българския език съществуват и двете форми, но с нюансирана употреба, като 'рехабилитация' е по-честа за физическо възстановяване.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:rehabilitatio
От средновековен латински: представка 're-' (отново) + 'habilitatio' (годност, способност), от 'habilis' (удобен, годен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- медицинска реабилитация
- политическа реабилитация
- център за реабилитация
- пълна реабилитация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
