самоокайване
[sɐmooˈkajvɐnɛ]
самоокайване значение:
Какво е самоокайване? Процес на изпитване на силно съжаление към самия себе си; оплакване на собствената съдба или положение, често придружено с пасивност.
1. (пряко) Процес на изпитване на силно съжаление към самия себе си; оплакване на собствената съдба или положение, често придружено с пасивност.
- Ударение
- самоока̀йване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-о-кай-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самоокайвания
Примери за използване на самоокайване
(пряко)
- Постоянното самоокайване няма да реши проблемите ти, а само ще те депресира допълнително.
- Тя изпадна в състояние на тихо самоокайване след провала на проекта.
Синоними на самоокайване
Антоними на самоокайване
Как се пише самоокайване
Грешни изписвания: самоукайване, само-окайване, съмоокайване, самуокайване, самоокъйване, самоокаиване, самоокайвъне
Сложните съществителни имена, образувани с първа съставка само-, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + окайвам
Сложна съставна дума, образувана от възвратното местоименен корен 'само-' и отглаголното съществително 'окайване' (от 'окайвам' – съжалявам, оплаквам). В основата стои старобългарският корен, свързан с разкаяние и скръб.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишно самоокайване
- потъвам в самоокайване
- предавам се на самоокайване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
