самопорицание
[sɐmoporiˈt͡saniɛ]
самопорицание значение:
Какво е самопорицание? Изявяване на неодобрение към собствените постъпки или поведение; акт на осъждане на самия себе си.
1. (пряко) Изявяване на неодобрение към собствените постъпки или поведение; акт на осъждане на самия себе си.
- Ударение
- самопорица̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-по-ри-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самопорицания
Примери за използване на самопорицание
(пряко)
- Публичното самопорицание беше част от партийната етика в миналото.
- Тя изпитваше дълбоко вътрешно самопорицание за изпуснатите възможности.
Синоними на самопорицание
Антоними на самопорицание
Как се пише самопорицание
Грешни изписвания: само-порицание, само порицание, съмопорицание, самупорицание, самопурицание, самопорйцание, самопорицъние, самопорицанйе
Сложните съществителни имена с първа част само- се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + порицание
Сложно съществително име. 'Порицание' произлиза от старобългарския корен 'рицати' (казвам, говоря), свързано с 'реч'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично самопорицание
- стигам до самопорицание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
