самопризнаване
[sɐmoprizˈnavɐnɛ]
самопризнаване значение:
Какво е самопризнаване? Доброволно признаване на собствена вина, участие в престъпление или извършване на определено деяние пред разследващи или съдебни органи.
1. (право) Доброволно признаване на собствена вина, участие в престъпление или извършване на определено деяние пред разследващи или съдебни органи.
2. (психология/общо) Акт на осъзнаване и гласно изразяване на собствени грешки, слабости или тайни пред себе си или другите.
- Ударение
- самопризна̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-приз-на-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самопризнавания
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на самопризнаване
(право)
- Обвиняемият направи пълни самопризнавания с надеждата за по-лека присъда.
- Липсата на доказателства не може да бъде заместена единствено от самопризнаване.
(психология/общо)
- Това беше болезнено самопризнаване на собствената му безпомощност.
- Книгата започва със самопризнаване на автора за неговите младежки заблуди.
Синоними на самопризнаване
Антоними на самопризнаване
Как се пише самопризнаване
Грешни изписвания: самопризнание, съмопризнаване, самупризнаване, самопрйзнаване, самопризнъване, самопризнавъне
Думата е сложна и се пише слято. Съставена е от съединителна гласна 'о' (сам-о-признаване).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + признаване
Сложна дума, образувана от възвратното местоимение 'сам' (в корен 'само-') и отглаголното съществително 'признаване'. Калкира структура, характерна за юридическата терминология (срв. немското 'Selbstgeständnis').
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно самопризнаване
- изтръгнато самопризнаване
- направя самопризнаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
