свет
[sfɛt]
свет значение:
Какво е свет? Който притежава висша духовна чистота и непорочност; свещен, свят. Често се среща в старинни текстове или диалекти.
1. (църковна терминология / поезия) Който притежава висша духовна чистота и непорочност; свещен, свят. Често се среща в старинни текстове или диалекти.
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- свет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- свети
Примери за използване на свет
(църковна терминология / поезия)
- Това е свет човек, който никому зло не е сторил.
- За тях този ден беше свет празник.
Как се пише свет
Грешни изписвания: свят
Думата е дублетна или архаична форма на свят (в смисъл на свещен) или диалектна форма. В съвременния книжовен език се предпочита формата свят (с променливо 'я').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтъ
Произлиза от старобългарската дума *свѧтъ* (светъл, свещен). В съвременния български език формата е архаичен или диалектен вариант на 'свят' (свещен) или кратка форма на 'светъл'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свет ден
- свет човек
