свъртане
[svɤrtɐnɛ]
свъртане значение:
Какво е свъртане? Пребиваване, задържане на едно място за определено време (често използвано в отрицателни конструкции или с възвратно местоимение).
1. (разговорно) Пребиваване, задържане на едно място за определено време (често използвано в отрицателни конструкции или с възвратно местоимение).
2. (пряко/рядко) Действие по завиване или свиване на нещо в кръг (напр. резба, механизъм).
- Ударение
- свъ̀ртане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свър-та-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на свъртане
(разговорно)
- Вкъщи не го свърташе и постоянно излизаше навън.
- Нямаше никакво свъртане на едно място, децата бяха неуморими.
(пряко/рядко)
- Свъртането на гайката изискваше специален инструмент.
Антоними на свъртане
Как се пише свъртане
Грешни изписвания: свартане, свъртъне
Думата се пише с 'ъ' в корена (проверка с 'въртя').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въртя
Отглаголно съществително от 'свъртам'/'свъртя'. Коренът е 'въртя' (общославянски *vьrteti), с представка 'с-', указваща събиране на едно място или свиване.
Употреба
Фразеологизми:
- не ме свърта (на едно място)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
