свяст
[svʲast]
свяст значение:
Какво е свяст? Състояние на ясно съзнание, способност да се възприема действителността адекватно.
1. (пряко) Състояние на ясно съзнание, способност да се възприема действителността адекватно.
- Ударение
- свя̀ст
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свяст
- Род
- женски
- Мн. число
- нетна (singularia tantum)
Примери за използване на свяст
(пряко)
- След удара той дълго не можа да дойде в свяст.
- Тя загуби свяст от силната болка.
Антоними на свяст
Как се пише свяст
Грешни изписвания: свест
Пише се с променливо я. Когато ударението е върху гласната и след нея няма мека сричка или ж/ч/ш, се пише и изговаря я (свяст), но в производни форми може да премине в е (свестен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвѣсть
Сродна със старобългарската дума за знание и съвест. Коренът е свързан с „вест“, „ведам“ (знам). В съвременния език е запазена основно във фразеологични съчетания.
Употреба
Фразеологизми:
- идвам в свяст
- губя свяст
- свест ми се зави
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
