себевладеене
[sɛbɛvlɐˈdɛɛnɛ]
себевладеене значение:
Какво е себевладеене? Способност на човек да контролира своите емоции, поведение и реакции, особено в напрегнати ситуации.
1. (психология) Способност на човек да контролира своите емоции, поведение и реакции, особено в напрегнати ситуации.
- Ударение
- себевладѐене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-бе-вла-де-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на себевладеене
(психология)
- Той показа завидно себевладеене по време на кризата.
- Загубата на себевладеене доведе до скандал.
Синоними на себевладеене
Антоними на себевладеене
Как се пише себевладеене
Грешни изписвания: себе владеене, себевладеяне, себевлъдеене
Пише се слято като сложна дума с подчинена първа основа. Завършва на двойно е (-еене), характерно за отглаголни съществителни от глаголи на -ея (владея).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + владея
Сложна дума, съставена от възвратното местоимение 'себе' и глагола 'владея'. Вероятно калка (буквален превод) по модел на немското *Selbstbeherrschung* или руското *самообладание*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- губя себевладеене
- запазвам себевладеене
- желязно себевладеене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
