себедоказване
[sɛbɛdoˈkazvɐnɛ]
себедоказване значение:
Какво е себедоказване? Процес на утвърждаване на собствената личност, способности и качества пред околните или пред самия себе си чрез постижения и действия.
1. (психология) Процес на утвърждаване на собствената личност, способности и качества пред околните или пред самия себе си чрез постижения и действия.
- Ударение
- себедока̀зване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-бе-до-каз-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- себедоказвания
Примери за използване на себедоказване
(психология)
- Младежката възраст често е свързана с бурно себедоказване.
- Желанието му за себедоказване го тласкаше към рисковани начинания.
Синоними на себедоказване
Антоними на себедоказване
Как се пише себедоказване
Грешни изписвания: себе доказване, себедуказване, себедокъзване, себедоказвъне
Това е сложно съществително, чиято първа част е местоименна основа (себе). Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + доказване
Сложна дума, образувана от възвратното лично местоимение 'себе' и отглаголното съществително 'доказване'. Калка на термини от психологията (напр. англ. self-affirmation).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нужда от себедоказване
- стремеж към себедоказване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
