семантика
[sɛˈmantikɐ]
семантика значение:
Какво е семантика? Дял от лингвистиката, който изучава значението на думите и фразите.
1. (езикознание) Дял от лингвистиката, който изучава значението на думите и фразите.
2. (лингвистика/логика) Самото значение или смисловото съдържание на езикова единица.
3. (информатика) Логическият смисъл на конструкциите в програмен код, за разлика от синтаксиса (формата на изписване).
- Ударение
- сема̀нтика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-ман-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на семантика
(езикознание)
- Лекциите по семантика бяха трудни, но интересни.
- Формалната семантика изследва логическата структура на значението.
(лингвистика/логика)
- Семантиката на тази дума се е променила през вековете.
- Трябва да внимаваме за семантиката на изказването, за да не бъдем разбрани погрешно.
(информатика)
- Програмата е синтактично вярна, но има грешка в семантиката.
Антоними на семантика
Как се пише семантика
Грешни изписвания: симантика, семънтика, семантйка
Думата се пише с е в първата сричка. Това е чуждица и правописът следва етимологията (гр. semantikos).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:σηманτικός
От старогръцки *sēmantikos* (значим, който означава), от *sēma* (знак). Навлиза чрез западноевропейските езици (френски sémantique).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лексикална семантика
- семантично поле
- семантичен анализ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
