Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сертифициране

[sɛrtifiˈt͡sirɐnɛ]

сертифициране значение:

Какво е сертифициране? Процес на официално удостоверяване, че даден продукт, услуга, процес или лице отговарят на определени стандарти и изисквания.

1. (администрация/бизнес) Процес на официално удостоверяване, че даден продукт, услуга, процес или лице отговарят на определени стандарти и изисквания.
Ударение
сертифици́ране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сер-ти-фи-ци-ра-не
Род
среден
Мн. число
сертифицирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сертифициране

(администрация/бизнес)
  • Фирмата премина успешно през процес на сертифициране по ISO 9001.
  • Сертифицирането на биопродуктите гарантира тяхното качество и произход.

Синоними на сертифициране

Как се пише сертифициране

Грешни изписвания: сертефициране, съртифициране, сертйфициране, сертивициране, сертифйциране, сертифицйране, сертифициръне
Пише се с 'е' в първата сричка (от лат. certus) и с 'и' във втората и третата.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:certificare
През френски 'certifier' или немски 'zertifizieren', от средновековен латински 'certificare' (правя сигурен, удостоверявам), от 'certus' (сигурен) + 'facere' (правя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • международно сертифициране
  • орган за сертифициране
  • процедура по сертифициране

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.