скимтя
[skimˈtʲa]
скимтя значение:
Какво е скимтя? Издавам тихи, протяжни и жални звуци (обикновено от болка, страх или нетърпение).
1. (за животни) Издавам тихи, протяжни и жални звуци (обикновено от болка, страх или нетърпение).
2. (преносно/за хора) Оплаквам се тихо и досадно, хленча.
- Ударение
- скимтя́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ским-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на скимтя
(за животни)
- Кучето скимтеше пред затворената врата.
- Малкото пале скимтеше от студ.
(преносно/за хора)
- Престани да скимтиш за нови играчки!
- Той постоянно скимти, че животът е несправедлив.
Как се пише скимтя
Грешни изписвания: скемтя, скимта, скймтя
Пише се с и в корена. Окончанието е -я (II спрежение).
Етимология
Произход:Ономатопея
Оригинална дума:ским
Звукоподражателен произход, имитиращ тънкия, жалък звук, издаван от куче или малко животно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скимтя от болка
- скимтя жалостиво
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
