Dumite-BG – онлайн речник за българския език

спорадичен

[sporaˈdit͡ʃɛn]

спорадичен значение:

Какво е спорадичен? Който се появява рядко, поотделно, нередовно; който не е масов или постоянен.

1. (книжовно) Който се появява рядко, поотделно, нередовно; който не е масов или постоянен.
Ударение
споради'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
спо-ра-ди-чен
Род
мъжки
Мн. число
спорадични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спорадичен

(книжовно)
  • Чуваше се само спорадична стрелба откъм хълмовете.
  • Имаме спорадични контакти с тях, не поддържаме постоянна връзка.

Синоними на спорадичен

Антоними на спорадичен

Как се пише спорадичен

Грешни изписвания: спорадичан, спурадичен, споръдичен, спорадйчен
Думата се изписва с о в първата сричка и окончание -ен за м.р.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:sporadikos
От старогръцки σποραδικός (разпръснат, отделен), произлизащо от σπορά (сеитба, засяване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спорадични опити
  • спорадичен огън
  • спорадични случаи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.