Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съекипник

[sɐɛˈkipnik]

съекипник значение:

Какво е съекипник? Човек, който е част от същия екип, отбор или работна група с някого другиго; партньор в колективна дейност.

1. (общо) Човек, който е част от същия екип, отбор или работна група с някого другиго; партньор в колективна дейност.
Ударение
съекѝпник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-е-кип-ник
Род
мъжки
Мн. число
съекипници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съекипник

(общо)
  • Той е моят най-доверен съекипник в този проект.
  • Футболистът подаде топката на своя съекипник, който реализира гол.

Синоними на съекипник

Антоними на съекипник

Как се пише съекипник

Грешни изписвания: съекибник, саекипник, съекйпник, съекипнйк
Думата се пише с ъ в представката съ-. Съгласната пред звучния съгласен (в случая гласна, но по аналогия с други думи) се запазва. В средата на думата няма обеззвучаване, пише се п (екип).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:équipe
Образувана от префикса 'съ-' (заедност) и корена 'екип' (от френски 'équipe' – отбор, група), плюс наставката за деятел '-ник'. Думата навлиза в масова употреба през XX век с развитието на професионалните структури и спорта.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добър съекипник
  • надежден съекипник
  • бивш съекипник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.