съзвучност
[sɐˈzvuçnost]
съзвучност значение:
Какво е съзвучност? Хармонично съчетание на тонове; благозвучие.
1. (музика/акустика) Хармонично съчетание на тонове; благозвучие.
2. (преносно) Съответствие, пълно разбирателство или хармония между идеи, чувства или действия.
- Ударение
- съзву̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-звуч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- съзвучности
Примери за използване на съзвучност
(музика/акустика)
- Музикалната пиеса се отличаваше с приятна съзвучност.
(преносно)
- Имаше пълна съзвучност между нашите идеи за бъдещето.
- Действията на правителството са в съзвучност с европейските директиви.
Синоними на съзвучност
Антоними на съзвучност
Как се пише съзвучност
Грешни изписвания: съсзвучност, сазвучност, съзвочност, съзвучнуст
Представката е съ- (а не със-), защото коренът започва със звучния съгласен з. Пише се с ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съ- + звук
Образувана от префикса за съвместност 'съ-' и корена 'звук', вероятно като калка на латинското 'consonantia' или гръцкото 'symphonia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- в съзвучност с
- идейна съзвучност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
