Dumite-BG – онлайн речник за българския език

труфя

[ˈtrufʲɐ]

труфя значение:

Какво е труфя? Кита, украсявам прекомерно, обличам с много накити и премени.

1. (пряко) Кита, украсявам прекомерно, обличам с много накити и премени.
Ударение
тру̀фя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
тру-фя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
труфя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на труфя

(пряко)
  • Тя обичаше да се труфи за всеки празник.
  • Недей да труфиш детето като кукла.

Антоними на труфя

Как се пише труфя

Грешни изписвания: трофя, трувя

Пише се с у в корена. Спрежението е второ (аз труфя, ти труфиш).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:труп / труфало
Произходът не е напълно изяснен. Свързва се с диалектни думи за украшение ('труфало'). Според някои етимолози има връзка с корена за 'тяло' (труп) в смисъл на 'обличам тялото', но това е спорно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • труфя се с накити

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.