Dumite-BG – онлайн речник за българския език

уверителен

[uvɛˈritɛlɛn]

уверителен значение:

Какво е уверителен? Който служи за уверяване, удостоверяване на пълномощия (най-често в словосъчетанието 'уверителни писма').

1. (дипломация) Който служи за уверяване, удостоверяване на пълномощия (най-често в словосъчетанието 'уверителни писма').
2. (книжовно) Който изразява увереност или служи да убеди някого в нещо; успокоителен.
Ударение
уверѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-ве-ри-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
уверителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уверителен

(дипломация)
  • Новият посланик връчи своите уверителни писма на президента.
(книжовно)
  • Той хвърли уверителен поглед към екипа си, за да ги успокои.

Антоними на уверителен

Как се пише уверителен

Грешни изписвания: уверителън, оверителен, уверйтелен
Прилагателното завършва на -телен. При членуване (уверителния/уверителният) 'е'-то се запазва, за разлика от някои други форми.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:уверя
От глагола 'уверя' + наставка за признак '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уверителни писма
  • уверителен тон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.