упокоен
[opokoˈɛn]
упокоен значение:
Какво е упокоен? Починал, мъртъв (използва се като уважителна или църковна форма).
1. (религия/евфемизъм) Починал, мъртъв (използва се като уважителна или църковна форма).
2. (архаично/поетично) Успокоен, намерил покой, умиротворен.
- Ударение
- упокоѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-по-ко-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- упокоени
Примери за използване на упокоен
(религия/евфемизъм)
- Упокоеният беше положен в семейната гробница.
- Молим се за душите на всички упокоени праведници.
(архаично/поетично)
- Духът му, най-сетне упокоен, спря да се лута.
- Гледаше с упокоен поглед към залеза.
Антоними на упокоен
Как се пише упокоен
Грешни изписвания: опокоен, упукоен, упокуен
Думата се пише с 'у' в началото, тъй като произлиза от глагола 'упокоявам' (представката е 'у-', придаваща смисъл на достигане на състояние).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покои
Минало страдателно причастие от глагола 'упокоя', произлизащ от корена 'покой' (мир, тишина).
Употреба
Чести словосъчетания:
- упокоена душа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
