Dumite-BG – онлайн речник за българския език

характеристичен

[xɐrɐkterisˈtit͡ʃen]

характеристичен значение:

Какво е характеристичен? Който служи за характеристика; който отличава или определя същността на някого или нещо; типичен.

1. (книжовно) Който служи за характеристика; който отличава или определя същността на някого или нещо; типичен.
2. (математика) Който се отнася до характеристиката (в математически смисъл).
Ударение
характеристѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ха-рак-те-рис-ти-чен
Род
мъжки
Мн. число
характеристични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на характеристичен

(книжовно)
  • Това е характеристичен белег за цялото му творчество.
  • Заболяването има много характеристичен обрив.
(математика)
  • Решението зависи от корените на характеристичното уравнение.

Синоними на характеристичен

Антоними на характеристичен

Как се пише характеристичен

Грешни изписвания: харакеристичен, характеристичес, хърактеристичен, харъктеристичен, характерйстичен, характеристйчен

Думата съдържа две букви и в суфиксалната част (-исти-).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:χαρακτηριστικός (charaktiristikos)
Чрез западноевропейските езици или руски. Произлиза от гръцката дума за 'белег', 'отпечатък'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • характеристичен белег
  • характеристично уравнение
  • характеристична функция
  • характеристично лъчение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.