шумтене
[ʃomˈtɛnɛ]
шумтене значение:
Какво е шумтене? Издаване на слаб, глух, неопределен шум; леко вдигане на шум.
1. (пряко) Издаване на слаб, глух, неопределен шум; леко вдигане на шум.
2. (преносно) Проява на недоволство, негодувание, изразявано негласно или приглушено.
- Ударение
- шумтѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шум-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- шумтения (рядко)
- Вид
- несвършен
Примери за използване на шумтене
(пряко)
- От кухнята се чуваше тихото шумтене на чайника.
- Сред листата имаше някакво загадъчно шумтене.
(преносно)
- Сред служителите започна недоволно шумтене срещу новите правила.
Как се пише шумтене
Грешни изписвания: шумтеме, шумтяне, шомтене
Думата завършва на -ене, тъй като е отглаголно съществително от глагол, чиято основа завършва на мека съгласна или гласна 'е' в трето лице (шумти).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:шум
Производно от глагола 'шумтя', който идва от корена 'шум' със суфикс за продължително, неинтензивно действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- подозрително шумтене
- недоволно шумтене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
