антитеза
[antitˈɛzɐ]
антитеза значение:
Какво е антитеза? Стилистична фигура, при която се противопоставят рязко контрастни понятия, образи или идеи за подсилване на ефекта.
1. (литература и реторика) Стилистична фигура, при която се противопоставят рязко контрастни понятия, образи или идеи за подсилване на ефекта.
2. (логика и философия) В диалектиката (по Хегел): отрицание на първоначалното твърдение (тезата), което води до разрешаване на противоречието в синтеза; изобщо противоположно твърдение.
- Ударение
- антите́за
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ан-ти-те-за
- Род
- женски
- Мн. число
- антитези
Примери за използване на антитеза
(литература и реторика)
- В стихотворението поетът използва антитеза, противопоставяйки мрака на нощта и светлината на надеждата.
- Фразата 'Един за всички, всички за един' съдържа елементи на антитеза и паралелизъм.
(логика и философия)
- Всяка теза неизбежно поражда своята антитеза, преди да се стигне до синтез.
- Неговият аргумент беше пълна антитеза на всичко, в което вярвахме досега.
Синоними на антитеза
Как се пише антитеза
Грешни изписвания: анти-теза, анти теза, антйтеза
Пише се слято. Всички сложни съществителни с първа съставка анти- се пишат слято (освен при собствени имена, където е с тире).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:antithesis
От старогръцки 'ἀντίθεσις' (противопоставяне), съставено от 'anti-' (срещу) и 'tithenai' (поставям). Влиза в българския език чрез западноевропейските езици или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна антитеза
- изграден върху антитеза
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
