Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бандюга

[banˈdʲuɡɐ]

бандюга значение:

Какво е бандюга? Човек, който принадлежи към престъпна група или се занимава с престъпна дейност; престъпник, разбойник.

1. (разговорно) Човек, който принадлежи към престъпна група или се занимава с престъпна дейност; престъпник, разбойник.
2. (преносно) Човек с грубо, нахално поведение.
Ударение
бандю̀га
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бан-дю-га
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
бандюги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бандюга

(разговорно)
  • Полицаите най-сетне заловиха опасния бандюга.
  • Не се води с такива бандюги, ще си навлечеш неприятности.
(преносно)
  • Този бандюга ми отне предимството на пътя.

Антоними на бандюга

Как се пише бандюга

Грешни изписвания: бандюка, бъндюга
Пише се с ю. Думата е от мъжки род, въпреки окончанието -а (граматично се държи като съществително от мъжки род, означаващо лице).

Етимология

Произход:Разни
Оригинална дума:banda + -юга
Образувано от интернационализма 'банда' (група) с пейоративната (увеличаваща/обидна) наставка '-юга', вероятно под руско влияние.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.