богослужител
[boɡosluˈʒitɛl]
богослужител значение:
Какво е богослужител? Лице, което професионално изпълнява религиозни обреди и служби; свещеник, духовник.
1. (религия) Лице, което професионално изпълнява религиозни обреди и служби; свещеник, духовник.
- Ударение
- богослужѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-го-слу-жи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- богослужители
Примери за използване на богослужител
(религия)
- Младият богослужител отслужи първата си литургия в неделя.
- Всички богослужители в храма бяха облечени в празнични одежди.
Синоними на богослужител
Антоними на богослужител
Как се пише богослужител
Грешни изписвания: богосложител, бугослужител, богуслужител, богослужйтел
Съединителната гласна е о. Втората част идва от служа, затова се пише с у, а не 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:богослоужитель
Сложна дума, съставена от 'Бог' и 'служител' (от глагола 'служа'). Калка от гръцкото 'leitourgos' или църковнославянска терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- православен богослужител
- католически богослужител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
