боготворение
[boɡotvoˈrɛnie]
боготворение значение:
Какво е боготворение? Обожествяване; отдаване на божески почести на някого или нещо.
1. (религия) Обожествяване; отдаване на божески почести на някого или нещо.
2. (преносно) Безрезервно преклонение, силна обич и възхищение към някого.
- Ударение
- боготворѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-го-тво-ре-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- боготворения (рядко)
Примери за използване на боготворение
(религия)
- В древността боготворението на владетеля е било част от държавния култ.
- Това племе е известно с боготворението на природните стихии.
(преносно)
- Нейното отношение към сина ѝ граничеше с боготворение.
- Той не търсеше приятелство, а сляпо боготворение от подчинените си.
Синоними на боготворение
Как се пише боготворение
Грешни изписвания: боготворене, буготворение, богутворение, боготвурение, боготворенйе
Съществителното завършва на -ие (боготворение), което е характерно за отглаголни съществителни, означаващи резултат или абстрактно понятие, за разлика от окончанието -ене, което по-често маркира самия процес.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бог + творя
Словообразуване от съществителното „бог“ и глагола „творя“ (правя, създавам), вероятно калка на гръцкото *theopoiesis* (обожествяване) или по модела на старобългарски композити.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
