дълбокомислие
[dɐɫbokomiˈsliɛ]
дълбокомислие значение:
Какво е дълбокомислие? Качество на човек или творба, което се характеризира със сериозност, задълбоченост и способност да се вниква в същността на нещата.
1. (пряко) Качество на човек или творба, което се характеризира със сериозност, задълбоченост и способност да се вниква в същността на нещата.
2. (рядко) Конкретна дълбока мисъл или разсъждение.
- Ударение
- дълбокомѝслие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дъл-бо-ко-мис-ли-е
- Род
- среден
- Мн. число
- дълбокомислия
Примери за използване на дълбокомислие
(пряко)
- Книгата впечатлява със своето философско дълбокомислие.
- Той говореше с присъщото си старческо дълбокомислие.
(рядко)
- Изказа куп дълбокомислия, които никой не разбра.
Синоними на дълбокомислие
Антоними на дълбокомислие
Как се пише дълбокомислие
Грешни изписвания: далбокомислие, дълбоко мислие, дълбукомислие, дълбокумислие, дълбокомйслие, дълбокомислйе
Думата е сложно съществително име и се пише слято, като двете основи се свързват с гласна -о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дълбок + мисъл
Сложна дума, образувана от съединяването на прилагателното 'дълбок' и съществителното 'мисъл' със съединителна гласна '-о-'. Вероятно калка (езиков превод) по модел на гръцки или западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- философско дълбокомислие
- излишно дълбокомислие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
