дъх
[dɤx]
дъх значение:
Какво е дъх? Въздухът, който се поема и изпуска при дишане.
1. (пряко) Въздухът, който се поема и изпуска при дишане.
2. (преносно) Миризма, аромат (било то приятен или неприятен), който се носи от нещо.
3. (преносно) Жизнена сила, живот; вътрешно състояние.
- Ударение
- дъ̀х
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дъх
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дъхове
Примери за използване на дъх
(пряко)
- Той пое дълбоко дъх преди да се гмурне.
- В студената сутрин от устата му излизаше пара на всеки дъх.
(преносно)
- От кухнята се носеше апетитен дъх на печени чушки.
- Тежък дъх на влага изпълваше мазето.
(преносно)
- Ще се боря до последен дъх.
- В творбата се усеща новият дъх на епохата.
Антоними на дъх
Как се пише дъх
Грешни изписвания: дах
Думата се пише с ъ в корена. Проверката се прави с форми, в които гласната изпада или се запазва под ударение, но в случая е едносрична дума с коренна гласна 'ъ'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъхъ
Наследена от праславянската форма *dъxъ, свързана с глаголния корен *dyxati (дишам). Сродна със санскрит 'dhūmáḥ' (дим, пара) и латински 'fumus' (дим).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лош дъх
- дълбок дъх
- последен дъх
Фразеологизми:
- спира ми дъха
- на един дъх
- до последен дъх
- със затаен дъх
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
