заговаряне
[zɐgoˈvarʲɐnɛ]
заговаряне значение:
Какво е заговаряне? Инициатива за започване на разговор с някого; встъпване в словесен контакт.
1. (общуване) Инициатива за започване на разговор с някого; встъпване в словесен контакт.
2. (фолклор/етнография) Магически ритуал, при който чрез произнасяне на специални думи (баене) се цели лекуване на болест или предпазване от зло.
- Ударение
- загова́ряне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-го-ва-ря-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заговаряния
Примери за използване на заговаряне
(общуване)
- Трудно му беше първото заговаряне с непознати.
- Заговарянето на улицата се считаше за неуместно в миналото.
(фолклор/етнография)
- Бабата беше известна със своето заговаряне против уроки.
- Ритуалното заговаряне на водата се правеше при пълнолуние.
Синоними на заговаряне
Антоними на заговаряне
Как се пише заговаряне
Грешни изписвания: загаваряне, зъговаряне, загуваряне, заговъряне
Пише се с о (говор), а не с а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говорити
От глагола 'заговарям'. Коренът 'говор' е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опит за заговаряне
- заговаряне на рана
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
