звънлив
[zvɐnˈlif]
звънлив значение:
Какво е звънлив? Който издава ясен, чист и приятен звук, подобен на звън.
1. (пряко) Който издава ясен, чист и приятен звук, подобен на звън.
2. (лингвистика) За съгласен звук: при чието учленяване участват гласните струни (звук и шум).
- Ударение
- звънли'в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- звън-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звънливи
Примери за използване на звънлив
(пряко)
- От камбанарията се чу звънлив глас.
- Тя се разсмя със звънлив и заразителен смях.
(лингвистика)
- В българския език съгласните 'б', 'в', 'г', 'д', 'ж', 'з' са звънливи.
- В края на думата звънливите съгласни се обеззвучават.
Как се пише звънлив
Грешни изписвания: званлив, звънлиф, звънлйв
Променливо я: не е приложимо тук, но коренът е звън. Завършва на -в, което се проверява чрез форма за множествено число (звънливи).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звонъ
Произлиза от общославянския корен *zvonъ (звук, звън), с наставката за качество -лив.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звънлив смях
- звънлива съгласна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
