Dumite-BG – онлайн речник за българския език

извръщане

[izˈvrɤʃtɐnɛ]

извръщане значение:

Какво е извръщане? Действието на завъртане на глава, поглед или тяло настрани или назад, обикновено за да се избегне нещо.

1. (пряко) Действието на завъртане на глава, поглед или тяло настрани или назад, обикновено за да се избегне нещо.
2. (преносно) Промяна на посоката на действие или мисъл; изопачаване на факти (по-рядко).
Ударение
извръ̀щане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-връ-ща-не
Род
среден
Мн. число
извръщания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извръщане

(пряко)
  • При вида на кръвта последва рязко извръщане на главата.
  • Извръщането на погледа се счита за знак на неуважение или вина.
(преносно)
  • Наблюдаваме извръщане на истината в неговите показания.
  • Всяко извръщане от правия път води до последствия.

Антоними на извръщане

Как се пише извръщане

Грешни изписвания: извращане, извръщтане, йзвръщане, извръщъне
Пише се с ъ (от въртя/обръщам). Не трябва да се бърка с извращение (което е с 'а'). Буквата щ се произнася като 'шт', затова не се пише допълнително 'т'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врат
Отглаголно съществително от 'извръщам' (несвършен вид), свързано с 'въртя' и 'врата' (врат). Коренът носи идеята за ротация.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извръщане на глава
  • извръщане на поглед
  • нагло извръщане

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.