Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изменчив

[izˈmɛnt͡ʃif]

изменчив значение:

Какво е изменчив? Който често се променя; непостоянен, нестабилен.

1. (общо) Който често се променя; непостоянен, нестабилен.
2. (за човек) Който лесно мени настроенията, мненията или чувствата си; неверен.
Ударение
измèнчив
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-мен-чив
Род
мъжки
Мн. число
изменчиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изменчив

(общо)
  • Времето през март е много изменчиво.
  • Изменчивата мода кара хората да купуват нови дрехи всеки сезон.
(за човек)
  • Той има изменчив характер и трудно задържа приятелства.
  • Любовта ѝ се оказа изменчива.

Как се пише изменчив

Грешни изписвания: измянчив, изменчиф, йзменчив, изменчйв
Пише се с е (не се прилага променливото 'я', тъй като наставката е -чив) и завършва на звучно в.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изменя
Производно от глагола 'изменя' с наставката за качество '-чив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изменчиво време
  • изменчив нрав
  • изменчиво щастие

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.