изумителен
[izumiˈtɛlɛn]
изумителен значение:
Какво е изумителен? Който предизвиква силно възхищение, почуда или изненада поради изключителните си качества.
1. (пряко) Който предизвиква силно възхищение, почуда или изненада поради изключителните си качества.
2. (преносно) Който е много голям по степен, сила или размери (често като усилващо определение).
- Ударение
- изумѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-зу-ми-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изумителни
Примери за използване на изумителен
(пряко)
- Гледката от върха беше изумителна.
- Тя постигна изумителен напредък за кратко време.
(преносно)
- Прояви изумителна наглост пред съда.
- Това изисква изумителни усилия.
Синоними на изумителен
Антоними на изумителен
Как се пише изумителен
Грешни изписвания: изомителен, изумителан, йзумителен, изумйтелен
Думата се пише с у в корена (от ум), а не с о. Суфиксите за прилагателни имена от мъжки род завършват на -ен (-елен), а не на -ан.
Етимология
Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:изумить
Произлиза от глагола 'изумя', който е калка или заемка от руското 'изумить', коренящо се в старобългарската лексема 'ум'. Първичното значение е свързано с 'изваждане от ума', т.е. състояние на силна почуда, която лишава човек от способността да разсъждава трезво.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изумителна красота
- изумителна памет
- изумителна прилика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
