иносказателен
[inoskɐˈzatɛlɛn]
иносказателен значение:
Какво е иносказателен? Който съдържа скрит смисъл; който не назовава нещата пряко, а чрез образи, намеци или символи.
1. (книжовен) Който съдържа скрит смисъл; който не назовава нещата пряко, а чрез образи, намеци или символи.
- Ударение
- иносказа̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-но-ска-за-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- иносказателни
Примери за използване на иносказателен
(книжовен)
- Речта му беше изпълнена с иносказателни изрази, които малцина разбраха.
- Басните имат подчертано иносказателен характер.
Синоними на иносказателен
Антоними на иносказателен
Как се пише иносказателен
Грешни изписвания: иносказетелен, йносказателен, инусказателен, иноскъзателен, иносказътелен
Пише се слято. Двойно 'н' не се пише, тъй като коренът не завършва на 'н' преди суфикса.
Етимология
Произход:Старобългарски/Руски
Оригинална дума:иносказание
Калка от гръцкото allegorikos. Съставена от 'ин' (друг) + 'сказание' (казване, разказ). Означава 'говорещ за друго', т.е. преносно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- иносказателен език
- иносказателен смисъл
- иносказателна форма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
